заслугата да виждам просекиня,

и глупостта — в костюм със бисер шит,

и честността — удавена във тиня,

и простия език — немил-недраг,

и пъченето — признак за наука,

и чистото моминство — във бардак,

и почестите — пръскани наслука,

и нрава строг — покварен от властта,

и гордото достойнство — на заплата,

и творчеството — с вързани уста,

и правдата — във служба на лъжата.

        Охотно с тази смрад се бих простил,

        но как да те оставя, друже мил?