Ти не пожела приятелството ми,

                              Защото не ме разбра.

                              Не пожела любовта ми,

                              Защото не я разпозна.

                              Въпреки това,

                              Аз искам да съм с теб!

                              И за да не ме забравиш,

                              Ще направя бяла магия,

                              За да бъде така завинаги:

                              Когато ти е трудно, когато ти се плаче

                              И не можеш да спиш от обида,

                              От нямане, горчивина

                              Или от предателството на целия свят

                              (щрих от живота, споко!),

                              Да взема от болката ти.

                              Когато си много щастлив

                              И политваш в небесата окрилен,

                              Ще следя за разумната височина,

                              От която и да паднеш,да боли по-малко

                              И да останеш цял!

                              Тогава, точно тогава

                              Искам да си спомняш за мен,

                              За моментите, когато си бил,повярвай,

                              Най-обичан на света!

                              И най-нужен някому!

                              Обичан  най-нежно,най-вдъхновено

                              И най-примирено.

                              Спомняй си за мен като за нещо

                              Добро, познато и сгряващо.

                              Не позволих на сърцето си да говори.

                              Но не успях да го убедя да не те обича.

                              Затова написах всичко това

                              И направих бяла магия,

                              За да ме запомниш завинаги.

                                                                                         М.март,2010 г.